— Какво е това оръжие?

— Това… това… това е револвер.

— Би ли ми показал как се стреля с него.

Мършавият ми обясни. Слушах го внимателно и след това казах:

— Ти не си никакъв уеляд хамарлек, ами гяур.

— Защо?

— Виждаш ли, че познах? Ако беше последовател на Пророка, веднага щеше да ме застреляш, защото те нарекох гяур. Само неверниците имат револвери. Как е попаднало това оръжие в ръцете на един уеляд хамалек! Подарък ли ти е?

— Не.

— Да не би да си го купил?

— Не.

— Тогава е плячка. От кого?

— От един френец.

— С когото си се бил ли?

— Да.

— Къде?

— На бойното поле.

— Кое по-точно?

— Би Ел Гуерара.

— Лъжеш!

Сега вече арменецът изгуби търпение. Той се надигна и посегна към револвера.

— Какво каза? Че лъжа ли? Ще те застрелям като…

— … Като френеца там горе в Уади Тарфауи? — прекъснах го аз.

Ръката, в която държеше револвера, се отпусна, а лицето му пребледня. Но той се окопити и попита заплашително:

— Какво искаш да кажеш?

— Със сигурност смятам, че не си никакъв уеляд хамалек.

Знам името ти. То е Хамд ал Амасат.

Той отстъпи назад и ме погледна изумен.

— Откъде ме познаваш?

— Познавам те и това е достатъчно.

— Не, не ме познаваш — разлюти се той. — Не се казвам така, както твърдиш. И съм уеляд хамалек.

Небрежно махнах с ръка и попитах:

— На кого са тези неща?

— Мои са.

Грабнах бързо носната кърпа. На нея имаше монограм «ПГ». Отворих часовника и върху вътрешната страна на капака видях същите букви.

— Откъде имаш този часовник?