— Това е Кара Бен Немзи, голям алим

Халеф ме беше питал веднъж за името ми и оттогава бе запомнил думата Карл. Но тъй като не можеше да изрече това име, той бързо го прекрои на Кара и добави към него Бен Немзи, което ще рече потомък на немците. За съжаление не можах да си спомня къде съм говорил с птиците. Във всеки случай това твърдение трябваше да ми отреди място до някои от героите на източните легенди, които имали дарбата да разговарят с животни. Не можах да се сетя също и за великите дела, извършени от нас, освен че веднъж се бях заплел в един гъсталак, вследствие на което здравата се изтърсих от коня, който използва възможността да си поиграе с мен на гоненица. Върхът в словоизлиянието на Халеф обаче беше твърдението, че съм искал той да ме спечели за правата вяра. За това нещо той си получи заслуженото, когато попитах Садек:

— Ти знаеш ли цялото име на твоя приятел Халеф?

— Да.

— И как е то?

— Казва се Хаджи Халеф Омар.

— Не е достатъчно. Името му е Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Ибн Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах. Е, както чу, той произхожда от благочестиво семейство с големи заслуги,

всички членове на което са били хаджии, въпреки че…

— Сихди — прекъсна ме Халеф с неописуем жест на ужас, — не говори за заслугите на своя слуга! Знаеш, че винаги ще ти се подчинявам с охота.

— Надявам се, Халеф. Не бива да говориш за себе си и за мен! По-добре попитай приятеля си Садек къде е синът му, за когото си ми разказвал!

— Той наистина ли ти е говорил за него, ефенди? — осведоми се арабинът. — Аллах да те благослови, Халеф, че си спомняш за тези, които те обичат! Омар, синът ми, тръгна през соленото блато към Сефтими, но ще се върне още днес.

— И ние искаме да минем през соленото блато и ти трябва да ни преведеш — каза Халеф.

— Вас ли? Кога?