но се разболял и трябвало да остане до кладенеца Траза. Там се оженил, но като се родил синът му Абул Аббас, умрял. Е, не заслужава ли да се нарече хаджия, пилигрим?

— Хм! Но Абул Аббас сигурно е бил в Мека?

— Не.

— Да, но ти наричаш и баща си хаджия!

— Да. И той се е отправил на поклонение, стигнал до равнината Адмар, където е трябвало да спре.

— Защо?

— Там Абул Аббас видял Амарех, перлата на Джунет, и, се влюбил в нея. Амарех станала негова жена и му родила Халеф Омар, когото виждаш тук пред себе си. После баща ми умрял. Е, не е ли бил хаджия?

— Хм! Ти обаче сигурно си бил в Мека.

— Не.

— Защо тогава казваш, че си пилигрим?

— Когато майка ми умря, аз тръгнах на поклонение. Вървях от изгрев до залез, денем и нощем. Опознах всички оазиси в пустинята и всички селища в Египет. Още не съм бил в Мека, но и дотам ще стигна. Е, не съм ли хаджия?

— Хм! Мисля, че само който вече е бил в Мека, има право да се нарича хаджия.

— Наистина е така, но все пак аз съм на път за там!

— Възможно е! Предполагам, че и ти ще намериш някъде хубава девойка, при която да останеш, и синът ти сигурно ще има същата съдба, защото такъв е, изглежда, късметът на рода ви, а след сто години твоят правнук ще казва: Аз съм Хаджи Мустафа Бен Хаджи Али Ибн Хаджи Саиид Ибн Хаджи Тофаил Ибн Хаджи Халеф Омар Ибн Хаджи Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах и никой от тези седем пилигрими няма да е виждал Мека, а ще е станал истински хаджия. Не мислиш ли?

Халеф се засмя на тази безобидна подигравка. Сред мохамеданите има много, които се представят пред непознатите за хаджии, без да са виждали Кааба, без да са минали разстоянието между Сцафа и Меруа или да са били в Арафах, без да са били остригани и обръснати в Минах. Моят почтен Халеф се чувстваше победен, но понесе поражението, без да се сърди.