Последното, за което бе способен да мисли юношата в този момент, бяха парите, така че баба му отвърна вместо него:

— Такова уреждане на въпроса ми се струва доста неподходящо. Нямаше ли да бъде по-добре опекунството да бе дадено тук, на неговите адвокати в Лондон?

Господин Уотсън естествено се съгласи с нея, но всичко бе напълно законно и нямаше причина и възможност за никакви промени.

— Господин Савидж строи къща в Грейвзенд. Ще се върне в Англия, щом бъде готова, така че това решение на въпроса в крайна сметка може би няма да се окаже толкова неудобно. Лорд Лам, бъдете така любезен да сложите подписа си под документите на Лам Хол и на къщата на Кързън Стрийт, така че да можем да ги регистрираме на ваше име.

Антъни изпълни автоматично правните си задължения. Адвокатът от своя страна очевидно нямаше желание да стои в застигнатия от нещастие дом.

— Лорд Лам, лейди Рандолф, позволете ми да изкажа съболезнованията на „Уотсън и Голдман“. Ние ще продължим да ви служим, така както служехме и на покойния лорд Лам. Поместихме съобщение за смъртта му в „Лъндън Газет“.

Той се поклони на дамите и си тръгна.

Антония погледна безпомощно брат си и прошепна:

— Майка дали ще се прибере?

— Очевидно не — отвърна Тони и й подаде писмото от майка им.

Девойката го прочете, после го върна на баба си. Сълзите изпълниха очите й. Приближи се до Антъни; двамата се съзерцаваха известно време в безмълвна агония. Те можеха да общуват без думи, така че едновременно излязоха от библиотеката и потърсиха усамотение навън.

Розалинд проследи през прозореца двете тъмни глави, докато не изчезнаха към реката.