
Включил я и едва се загряла, започнал да вика:
— Моя изчислителна машино! Миличка моя! Така и така стана, електрозмеят иска да ме лиши от трона, да ме изхвърли от кралството, спасявай ме и кажи какво да направя, за да го победя?!
— А, не — отвърнала изчислителната машина, — първо трябва да признаеш, че бях права за оная работа, а след това искам да ме наричаш само Велик изчислителен хетман, като може да ми казваш и Ваша феромагнетичност!
— Добре, добре, провъзгласявам те за Велик хетман и съм съгласен на всичко, което поискаш, само ме спаси!
Забръмчала машината, зашумяла, изкашляла се и казала:
— Проста работа. Трябва да се направи електрозмей, по-силен от този, който се намира на луната. Той ще победи лунния, ще му натроши всичките електрически кокали и така ще постигне целта си!
— О, прекрасно! — отвърнал кралят. — А можеш ли да ми начертаеш план за такъв змей?
— Това ще бъде свръхзмей — казала машината. — Не само мога да начертая план, но и самия змей мога да направя, с което ще се заема веднага, само имай малко търпение, кралю!
И наистина веднага зашумяла, забучала, заблестяла, сглобявайки нещо вътре в себе си и вече някакво подобие на огромен нокът, електрическо и пламтящо, се показало от единия й хълбок, когато кралят извикал:
— Стара изчислителна машино, почакай!
— Как се обръщаш към мене? Аз съм Велик изчислителен хетман!
— А, наистина — казал кралят. — Ваша феромагнетичност, нали електрозмеят, който ще направиш, ще победи другия змей, но сигурно самият той ще заеме неговото място, затова как ще можем да го премахнем на свой ред?!
— Като направим друг, следващ, още по-силен — обяснила машината.
— О, не! Не прави нищо такова, моля те, каква ми е ползата, че на луната ще има все по-страшни змейове, след като искам там да няма нито един!
