После се приближихме досами прозореца и се вмъкнахме през него. Вътре ни очакваше едно едро, леко прегърбено демонично същество е люспесто тяло в сиво и червено и рога на главата. В жълтите му очи грееха овални пурпурни зеници. Зъбите му се оголиха в усмивка.

— Вуйчо! — извиках аз и скочих от гърба на Грайл. — Радвам се да те видя!

Демонът се разкърши, а Сухай се спусна към мен и ме прегърна — внимателно.

— Мерлин — възкликна той. — Добре дошъл у дома. Жалко, че поводът да те повикам е печален, но въпреки това присъствието ти ме изпълва е радост. Грайл каза ли ти…

— Че Негово Величество се е поминал? Да. Съжалявам.

Сухай ме пусна и отстъпи крачка назад.

— Не че беше неочаквано. Даже напротив. Твърде очаквано всъщност. Просто не му беше сега времето да се случи.

— Така е — съгласих се аз. После разтрих схванатото си ляво рамо и претършувах джобовете си, за да измъкна някакъв гребен.

— Той боледува толкова дълго, че вече бях започнал да привиквам с тази мисъл — добавих след това. — Като че ли почти се бе справил със слабостта си.

Сухай кимна и ме попита:

— Ще се трансформираш ли?

— Изкарах тежък ден. Ще се заема с това веднага щом се възстановя поне малко. Освен ако не се налага да свърша нещо спешно.

— Не, няма нищо спешно засега — отговори Сухай. — Гладен ли си?

— Доста.

— Ела тогава. Ще ти намеря нещо вкусно. Той се обърна и тръгна към стената в дъното на стаята, а аз го последвах. Никъде из помещението не се виждаха врати. Моят вуйчо бе опознал всички ключови точки в реалността на Хаос като петте си пръста. За разлика от Амбър, в Царството на Хаоса е толкова лесно да се навлезе сред околните сенки, че понякога това се получава съвсем несъзнателно. Проблемът е, че в Сянката, на която си се озовал неволно, вече те очакват, но не за да те поздравят с „добре дошъл“. Освен това трябва доста да се внимава, защото лесно можеш да се озовеш увиснал във въздуха над бездънна пропаст, дълбоко под водата или пък на пътя на разрушително торнадо. Тъй че в Хаос никога не са си падали особено по туризма.