— Не, няма никаква пещера.

— Казваш, че няма? Е, това е вече необичайно! Ще бъдеш ли така добър да се качиш на най-високата скала, за да хвърлиш един поглед наоколо?

— Веднага! — извикал Автоматей, изкатерил се на полегатата скала сред острова и онемял: от всички страни на вулканичното островче се простирал безкраен океан!

Казал това на Вух със слаб глас, намествайки с треперещ пръст памука в ухото си, за да не изгуби своя приятел. «Какво щастие, че не изпадна, когато корабът потъваше» — помислил си той и тъй като почувствал нов порив на слабост, седнал на скалата, чакайки нетърпеливо дружеската помощ.

— Слушай, приятелю! Ето съветите, които искам да ти дам в това трудно положение! — обадило се най-сетне очакваното с нетърпение гласче на Вух. — От изчисленията, които направих, стигнах до извода, че се намираме на непознат остров, нещо като риф, а по-скоро връх на подводна планинска верига, която се издига бавно от бездните и ще се свърже с континента след три до четири милиона години.

— Остави тези милиони, какво да правим сега?! — възкликнал Автоматей.

— Островчето се намира далече от корабните пътища. Шансът за случайна поява край него на някакъв кораб е едно на четиристотин хиляди.

— О, небеса! — извикал отчаяният корабокрушенец. — Това е страшно! Какво ще ме посъветваш да правя?

— Ще ти кажа веднага, ако само не ме прекъсваш постоянно. Иди на морския бряг и влез във водата, долу-горе до гърдите. Така няма да е нужно да се навеждаш прекалено много, което ще ти бъде неудобно. След това ще потопиш главата си и ще поемеш толкова вода, колкото можеш. Горчива е, зная това, но няма да продължи дълго. Още повече, ако вървиш напред. Изведнъж ще натежиш, а солената вода, изпълвайки твоите вътрешности, ще прекъсне за миг всички органични процеси и по този начин ще се лишиш веднага от живота. Така ще избегнеш дълготрайните мъки от престоя на този остров, както и бавната смърт, а дори и заплашващото те преди това умопобъркване. Можеш също така да вземеш във всяка от ръцете си по един тежък камък. Не е задължително, но…