— Да не си се побъркал! — креснал, скачайки от мястото си, Автоматей. — Трябва да се удавя ли? Подтикваш ме към самоубийство? Ама че доброжелателен съвет! И ти се наричаш мой приятел?!

— Разбира се! — отвърнал Вух. — Изобщо не съм се побъркал, защото това не влиза в моите възможности. Никога не губя умственото си равновесие. Толкова по-неприятно ще ми бъде да съм с тебе, мили мой, когато ти ще се лишиш от разсъдъка си и ще умираш бавно под лъчите на това палещо слънце. Уверявам те, че анализирах подробно цялата ситуация и изключих последователно всички шансове за спасение. Няма да построиш лодка или сал, защото нямаш материали за това; няма да те спаси оттук, както вече казахме, никакъв кораб; над острова не летят дори самолети, а ти на свой ред не можеш да си направиш летателна машина. Можеш, разбира се, да избереш бавната смърт пред бързата и леката, но като твой най-близък приятел горещо те съветвам да се откажеш от това толкова неразумно решение. Ако поемеш добре вода…

— Да те вземат дяволите с твоята добре поета вода!! — викнал, треперейки от гняв, Автоматей. — И като си помисля, че за такъв приятел дадох един красиво шлифован брилянт! Знаеш ли какъв е твоят изобретател? Обикновен мошеник, разбойник и нехранимайко!

— Сигурно ще си вземеш думите обратно, когато ме изслушаш докрай — отвърнал спокойно Вух.

— Значи не си ми казал още всичко? Може би се каниш да ме забавляваш с разкази за задгробен живот, който ме очаква? Благодаря ти!

— Няма никакъв задгробен живот — възразил Вух. — И не мисля да те лъжа, защото нито искам, нито мога.