— Добре! — креснал самозабравилият се от гняв Автоматей. — Сега ще го направя!

Но напразно ровел и човъркал в ухото си, завирайки навътре пръст. Приятелят му бил пъхнат много надълбоко и не можел да го извади по никакъв начин, макар че тръскал главата си на всички страни като обезумял.

— Изглежда нищо не се получава от това — обадил се след известно време Вух. — Май няма да се разделим, макар че нито ти го желаеш, нито аз. А ако е така, ще трябва да се примирим с този факт, защото фактите са такива, че правото е винаги на тяхна страна. Това се отнася, в скоби казано, и за твоето сегашно положение. Ти искаш да имаш бъдеще и то на всяка цена. Това ми изглежда неразумно, но нека бъде така. Позволи ми обаче да ти опиша в общи линии това бъдеще, защото познатото е винаги по-добро от непознатото. Гневът, който сега те души, ще отстъпи място на чувството за безсилно отчаяние, а то, след редица толкова несдържани, колкото и напразни усилия да се спасиш, ще бъде заменено от безпаметна тъпота. В същото време силната слънчева жега, която дори аз усещам в това сенчесто място на твоята особа, ще изсушава, съгласно с неумолимите закони на физиката и химията, все повече тялото ти. Най-напред ще се изпари смазката от твоите стави и при всяко най-леко движение ще скърцаш и скриптиш ужасно, бедни мой! След това, когато черепът ти пламне от горещината, ще видиш въртящи се разноцветни кръгове, но това няма да е като да гледаш дъгата, защото…

— Млъкни най-сетне, душевадецо! — извикал Автоматей. — Изобщо не искам да слушам какво ще стане с мене! Мълчи и не се обаждай, чуваш ли?!

— Няма защо да викаш така. Отлично знаеш, че чувам и най-лекия ти шепот. Значи не искаш да разбереш какви мъки те очакват в бъдеще? От друга страна искаш да имаш бъдеще? Каква липса на логика! Добре, въпреки всичко ще млъкна.