— Не е точно така, не винаги, а при тези особени обстоятелства — още повече! Приближавайки се към Слънцето, вие естествено не бихте могли да знаете нашите обичаи.

— Разумен довод в полза на отказа и от първата част на традицията.

— Уви, обичаят — това е сила, с която трябва да се съобразяваме. Ако не ви подарим нещо, макар и дребно, то мнозина ще решат, че сме се отнесли с вас хладно.

— А ако няма ответен подарък, то тези хора няма ли да решат същото и за нас?

— Е, вашата постъпка може много по-лесно да бъде оправдана — директорът направи опит да се усмихне.

— Нима е по-лесно да се оправдае неучтивостта на госта, отколкото неучтивостта на домакина?

— Какво да се прави, като вашите правила забраняват подаръка?

За секунда (безкрайно дълга за директора) антаресецът се замисли.

— Вие споменахте, че подаръкът може да бъде символичен? — произнесе той.

— Да!

— Правилно ли ще се възприеме такъв подарък?

— Безусловно.

— Тогава проблеми няма. Можем да спазим и вашите традиции, и нашите правила.

Директорът затаи дъх. Та нали всеки техен подарък… Боже мой! „Интерпланет“ все пак е търговска фирма, а моралистите и горделивците да си гледат работата!

— При едно условие — добави антаресецът. — Вие ни подарявате нещо, което за вас не е нито ценно, нито полезно. Същото се отнася и за нас.

— Но…

— За съжаление, друго решение ние не можем да приемем.

Директорът се почувствува така, като че ли са му дръпнали стола, на който седи. Проклятие! Нулата си е винаги нула. И проблема за подаръка антаресците разрешиха по своему. Оставиха ги с пръст в уста. Метнаха ги. Такива чистички, доволнички, отвратителни чужди скакалци…

Чужди — това е главното. Във всичко. По дяволите всички научни ценности, които те крият от нас! Но у тях не се намери и капка душевна топлота, капка отзивчивост. Строга и безпощадна логика на нечовешки ум — само това.