Домин. Не зная… Колко са хубави цветята!

Халемайер (приближава се към него). Това са нови примули, знаете ли? А това е моят нов жасмин. Дявол да го вземе, аз съм пред прага на рая на цветята. Открих великолепен начин за ускоряване на растежа, братле! Разкошни видове! Догодина ще направя чудеса в цветарството!

Домин (обръща се). Какво, догодина ли?

Фабри. Поне да знаехме какво става в Хавър…

Домин. Тихо!

Гласът на Хелена (отдясно). Нана!

Домин. Марш оттук! (Всички на пръсти излизат през тапицираната врата. От главния вход вляво влиза Нана.)

Нана (разтребва). Мръсни гадове! Поганци! Прости ми, боже, но аз бих ги…

Хелена (гърбом през вратата). Нана, ела да ме закопчаеш!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. (Закопчава роклята на Хелена.) Боже господи; ама че животни!

Хелена. Роботите ли?

Нана. Пфу, не ща да ги споменувам.

Хелена. Какво се е случило?

Нана. Едното пак го прихванаха. Като започна да удря статуите и картините, да скърца със зъби, с пяна на устата — съвсем откачил, брр. По-зъл от звяр.

Хелена. Кого прихванаха?

Нана. Оня… оня… Нали и име християнско нема! Оня де, от библиотеката!

Хелена. Радиус?

Нана. Те тоя. Света Богородице, гнус ме е от тех! От паяка не ме е гнус както от тия поганци.

Хелена. Ах ти, Нана, как не ти е жал за тях!

Нана. Ами че нали и вас ви е гнус от тех! Па защо ме доведохте тука, я? Защо никой от тех не смее с пръст да ви докачи?

Хелена. Не се гнуся, честна дума, Нана. Така ми е жал за тях!