Хелена (скача). Нана!

Нана (става). Е, това е краят на света. Кой гявол ви накара да се фърлите да сътворявате като господ-бог. Безбожие и богохулство е туй да искате да бъдете богове. И бог както изгони човека от рая, те тъй ще го изгони и от земята! Да знаете!

Хелена. Млъкни, Нана, моля те! Направила ли съм ти нещо? Направила ли съм нещо на твоя зъл господ-бог?

Нана (с широк жест). Не петнете името божие! Той си знае защо не ви е дал дете. (Излиза вляво.)

Хелена (при прозореца): Защо не ми е дал… боже мой, каква вина имам аз? (Отваря прозореца и вика.) Алквист, ало, Алквист! Елате горе!… Моля?… Не, елате точно така, както сте! Вие сте толкова симпатичен в тези зидарски дрехи! Бързо! (Затваря прозореца и се спира пред огледалото.) Защо не ми е дал? На мен? (Навежда се към огледалото.) Защо? Защо? Чуваш ли? Виновна ли си ти за това? (Изправя се.) Ах, така ми е страшно! (Отива наляво да посрещне Алквист. Пауза. Връща се с Алквист — Алквист като зидар, изцапан огп вар и тухли.) Елате. Вие ми доставихте такава радост, Алквист! Аз толкова ви обичам всичките! Дайте ми ръцете си!

Алквист (крие ръцете си). Госпожо Хелена, ще ви изцапам, работил съм с тях.

Хелена. Това им е най-хубавото. Дайте ги! (Стиска му двете ръце.) Алквист, бих искала да съм мъничка.

Алквист. Защо?

Хелена. За да ме погалят по лицето тези груби, омазани с вар ръце. Седнете, моля ви. Алквист. какво значи „Ултимус“?

Алквист. Значи „последен“. Защо?

Хелена. Защото така се нарича моят нов кораб. Видяхте ли го? Мислите ли, че скоро… ще отидем с него на излет?