Хелена. Вие искате да се молите?

Алквист. Аз се моля.

Хелена. Как?

Алквист. Приблизително така: „Господи боже мой, благодаря ти, че ме умори. Боже, просветли ума на Домин и на всички, които са заблудени; унищожи тяхното дело и помогни на хората да се върнат към грижите и труда; спаси от гибел поколението човешко; не допускай болести по душите и телата; избави нас от роботите и съхрани госпожа Хелена, амин.“

Хелена. Алквист, вие наистина ли вярвате?

Алквист. Не зная, не съм сигурен.

Хелена. И въпреки това се молите?

Алквист. Да. Все пак е по-добре, отколкото да се мисли.

Хелена. И това ви е достатъчно?

Алквист. За успокоение на душата… може да бъде достатъчно.

Хелена. А ако видите изчезването на човешкия род…

Алквист. Аз го виждам.

Хелена. … ще се изкачите на скелето и ще редите тухли или какво?

Алквист. Ще редя тухли, ще се моля и ще чакам чудо. Повече от това, госпожо Хелена, не може да се направи.

Хелена. За спасяването на човечеството?

Алквист. За успокоението на душата.

Хелена. Алквист, това е наистина крайно почтено, но…

Алквист. Но?

Хелена. …за нас, останалите… и за света… някак си безплодно.

Алквист. Безплодието, госпожо Хелена, е последното достижение на човешката раса.

Хелена. О, Алквист, кажете, защо… защо…

Алквист. Е?

Хелена (тихо). Защо жените престанаха да раждат деца?

Алквист. Защото не е нужно, защото сме в рая, разбирате ли?

Хелена. Не разбирам.

Алквист. Защото човешкият труд не е нужен, защото болките не са нужни, защото човекът вече не трябва да прави нищо, нищо друго, освен да яде. О, дяволски рай! (Скача.) Хелена, няма нищо по-страшно от това, да създадеш рай за хората на земята! Защо жените престанаха да раждат? Защото целият свят стана Доминов Содом!