Хелена (става). Алквист!

Алквист. Стана! Стана! Целият свят, цялата земя, цялото човечество, всичко е една безумна, животинска оргия! Вече дори не протягат ръка за ядене, всичко им се пъха направо в устата, за да не стават… Ха-ха, нали роботите на Домин осигуряват всичко! А ние, хората, ние, венецът на сътворението, не остаряваме от работа, не остаряваме от деца, не остаряваме от сиромашия! Бързо, бързо ни дайте всички удоволствия! А вие искате деца от тях? Хелена, на ненужни мъже жените няма да раждат деца!

Хелена. Нима човечеството ще загине?

Алквист. Ще загине. Трябва да загине. Ще окапе като ялов цвят, освен ако…

Хелена. Какво?

Алквист. Нищо. Вие имате право — да чакаш да стане чудо, е безплодна работа. Яловият цвят трябва да окапе. Сбогом, госпожо Хелена.

Хелена. Къде отивате?

Алквист. Вкъщи. Зидарят Алквист за последен път ще се преоблече като шеф на строежите — във ваша чест. В единайсет ще се срещнем тук.

Хелена. Сбогом, Алквист. (Алквист излиза.)

Хелена (сама). О, ялов цвят! Каква подходяща дума! (Изправя се пред цветята на Халемайер.) Ах, цветчета, има ли и между вас ялови? Не, не! Защо бихте цъфтели тогава? (Вика.) Нана! Нана, ела тук!

Нана (влиза отляво). Какво пак?

Хелена. Седни тук, Нана! На мен ми е така страшно!

Нана. Аз немам време да ми е страшно.

Хелена. Тук ли е още този Радиус?