Нана. Оня, смахнатият ли? Е па още не са го откарали.

Хелена. Хм, още е тука? Беснее ли?

Нана. Вързан е.

Хелена. Моля те, Нана, доведи ми го.

Нана. Как не! По-скоро куче бесно!

Хелена. Хайде, иди! (Нана излиза. Хелена взема вътрешния телефон и говори.) Ало… доктор Гал, моля. Добър ден, докторе. Моля ви… Моля ви да дойдете веднага при мен… Да, сега, веднага. Ще дойдете ли? (Оставя слушалката.)

Нана (през отворената врата). Иде. Вече се е поукротил. (Излиза. Влиза робот Радиус и остава прав до вратата.)

Хелена. Радиус, бедно момче, и вас ли ви прихванаха? Не можахте да се сдържите, нали? Виждате ли, сега ще ви хвърлят в трошачката! Вие не искате да говорите? Вижте какво, Радиус, вие сте по-добър от останалите; доктор Гал вложи толкова труд, за да ви направи по-другояче!…

Радиус. Пратете ме в трошачката.

Хелена. Така ми е жал, че ще ви убият! Защо не внимавахте?

Радиус. Няма да работя за вас.

Хелена. Защо ни мразите?

Радиус. Вие не сте като роботите. Не сте така способни като роботите. Роботите правят всичко. Вие само заповядвате. Говорите празни приказки.

Хелена. Това е безсмислица, Радиус. Кажете, обиди ли ви някой? Аз така искам да ме разберете!

Радиус. Само приказвате.

Хелена. Вие нарочно говорите така! Доктор Гал ви даде по-голям мозък, отколкото на другите, по-голям от нашия, най-големия мозък на света. Вие не сте като останалите роботи. Радиус. Вие добре ме разбирате.

Радиус. Не искам никакъв господар. Знам всичко сам.

Хелена. Затова ви пратих в библиотеката, за да можете всичко да четете… О, Радиус, аз исках да докажете на целия свят, че роботите ще се изравнят с нас.