Радиус. Не искам никакъв господар.

Хелена. Никой няма да ви заповядва. Ще бъдете като нас.

Радиус. Искам да бъда господар на другите.

Хелена. Сигурно по-късно щяха да ви направят началник на много роботи, Радиус. Можехте да бъдете учител на роботите.

Радиус. Аз искам да бъда господар на хората.

Хелена. Вие сте полудели!

Радиус. Можете да ме пратите в трошачката.

Хелена. Мислите, че се страхуваме от такъв опърничав като вас? (Сяда при масичката и пише бележка.) Не, съвсем не. Това листче, Радиус, дайте на господин директора Домин. Да не ви пращат в трошачката. (Става.) Как ни ненавиждате! Нима нищо не обичате на този свят?

Радиус. Аз мога всичко. (Чука се.)

Хелена. Влезте!

Д-р Гал (влиза). Добро утро, госпожо Доминова. Какво ново при вас?

Хелена. Радиус, докторе.

Д-р Гал. Аха, нашият герой Радиус. Е, как е, Радиус, напредваме ли?

Хелена. Сутринта имаше пристъп. Чупеше статуите.

Д-р Гал. Чудно, и той ли?

Хелена. Свободен сте, Радиус!

Д-р Гал. Чакай! (Обръща Радиус към прозореца, закрива и открива с длан очите му, следи рефлексите на зеницата.) Виж ти! Игла, моля. Или карфица.

Хелена (подава му игла). За какво ви е?

Д-р Гал. Просто така. (Бодва Радиус по ръката и той бързо я дръпва.) Полека, момче. Свободен сте.

Радиус. Правите излишни неща. (Излиза.)

Хелена. Какво му правихте?

Д-р Гал (сяда). Хм, нищо. Зениците реагират, чувствителността доста повишена и така нататък… Охо! Това не е било конвулсия на робот!