— Да, така са добре. А сега да опитаме виното преди да се е появила дамата.

Мандор наля по малко от рубинената течност в две от чашите.

Опитахме и той кимна. Според мен беше доста по-добро от върховите постижения на Бейл. Разликата беше от земята до небето.

— Не е зле — отбелязах.

Мандор заобиколи масата и отиде до прозорците, аз го последвах. Някъде из тези планини вероятно все още се спотайваше моят стар познайник Дейв.

— Чувствам се почти виновен — отбелязах аз, — че си позволявам подобна почивка. Има толкова други неща, с които би трябвало да се захвана…

— Вероятно са дори повече, отколкото ти се струва сега — каза Мандор. — Погледни на тази вечеря по-скоро като на глътка въздух, отколкото като на отстъпление. А би могъл дори да научиш нещо важно.

— Така е — съгласих се. — Чудя се само какво ли ще е то.

Мандор разклати виното в чашата си, отпи една малка глътка и сви рамене.

— Тя знае доста. Може да се заинати и да не ни каже почти нищо, а може да се размекне от вниманието ни и да прояви известна щедрост. Просто изчакай и приеми нещата такива, каквито са.

Пийнах от виното и усетих как тялото ми потръпна. Питието си го биваше, но причината за това се оказа друга — просто Логрус ме предупреждаваше за приближаването на Джасра. Не предупредих Мандор, тъй като бях сигурен, че той е почувствал същата тръпка. И двамата се обърнахме почти едновременно към вратата.

Магьосницата бе облечена с бяла рокля, прихваната на лявото рамо с диамантена игла. Сред разкошната й коса бе кацнала диадема — също с диаманти, — която като че ли излъчваше свое собствено сияние в инфрачервения диапазон. Джасра се усмихваше и ухаеше доста приятно. Осъзнах, че неусетно съм се изпънал като гренадир. Хвърлих един бегъл поглед на ноктите на ръцете си, за да се убедя, че са в прилично състояние.

Както обикновено, поклонът на Мандор се оказа по-изискан от моя. Почувствах се задължен да й поднеса някакъв комплимент и затова отбелязах: