— Изглеждаш доста… елегантно.

Очите ми се плъзнаха по фигурата й.

— Не ми се случва често да вечерям едновременно с двама принцове — каза Джасра.

— Аз съм граф на Западните Покрайнини, а не принц — поправих я аз.

— Имах предвид титлата ти в Хаос — отвърна тя.

— Долавям определен интерес към нашето семейство — подхвърли Мандор. — Особено напоследък.

— Просто мразя да допускам досадни грешки в протокола — каза Джасра.

— Рядко използвам титлата си от Хаос в тази част от Вселената — обясних.

— Жалко. Звучи ми някак по-изтънчено. Ако не греша, тя те прави тринайсети поред в листата на претендентите за трона.

Аз се засмях и отбелязах:

— Дори тази неизгодна позиция е силно преувеличена.

— Не, Мърл, тя май е права — каза Мандор. — Или поне е доста близо до истината.

— Откъде накъде? Когато проверих за последен път…

Мандор се усмихна, наля вино в чашата на Джасра и й я подаде. Тя пое чашата и отвърна на усмивката му.

— Явно не си проверявал наскоро. Напоследък доста от претендентите се пренесоха в отвъдното.

— Сериозно? Толкова много?

— Пия за Царството на Хаоса — каза Джасра и вдигна чашата си. — Нека силата му се разпростира из Вселената.

— За Хаос — отвърна Мандор и вдигна своята чаша

— За Хаос — присъединих се аз като планинско ехо и чашите ни звъннаха.

Усетих как в ноздрите ми прониква впечатляващ букет от апетитни аромати. Обърнах се и видях димящите блюда на масата. Джасра също се обърна и в същия миг столовете се изтеглиха назад, подканвайки ни да седнем на трапезата.

— Моля седнете и ми позволете да ви сервирам вечерята — каза Мандор.

Така и направихме. Ястията се оказаха превъзходни. През следващите няколко минути не се каза почти нищо, ако не броим комплиментите, посветени на супата. Някак не ми се искаше точно аз да подхвана засукания разговор, който ни предстоеше. Хрумна ми, че останалите сигурно се чувстват по същия начин.