— Не — отговори Мандор. — Може и да прозвучи нескромно, но смятам, че тя не би пропуснала тази вечеря. Нито пък би се лишила от удоволствието да ни се представи в пълния си блясък, тъй като досега не разполагаше с тази възможност. Освен това възможността да си побъбри с нас, да научи новите клюки… — Той поклати глава. — Сигурно никога досега не си й се доверявал и не смяташ да го правиш занапред. Може би си прав, но според мен, докато трае вечерята, можеш спокойно да забравиш старите си опасения.

— Дано се окажеш прав — казах аз, плиснах се с вода и се сапунисах.

Мандор се ухили дяволито. В дясната му ръка се появи тирбушон. Той отвори бутилките и каза сякаш на себе си:

— Нека подишат малко.

Винаги съм се доверявал на преценката му, но все пак запазих връзката си с Логрус, за да съм готов, в случай че ми налети някой разгневен демон или пък някоя от стените най-неочаквано рухне.

И да имаше демони наоколо, те не благоволиха да се покажат. Стените също се държаха прилично.

След известно време се отправихме отново към трапезарията. Наблюдавах как Мандор я преобрази само с няколко думи и два-три пестеливи жеста. Грубата дървена маса и пейките бяха заменени от елегантна кръгла маса и удобни на вид столове, разположени така, че и тримата да можем да се наслаждаваме на планинския пейзаж. Джасра все още не се бе появила. В ръцете си държах двете отпушени бутилки вино. Мандор бе преценил ароматите им като доста обещаващи. Понечих да ги оставя на масата и изведнъж върху нея се появиха покривка с бродерия, салфетки от същата материя, изящни порцеланови съдове, украсени сякаш от Миро, и сребърни прибори с филигранна инкрустация. Мандор огледа подредбата от няколко различни ъгъла. Сложих бутилките и в същия миг до тях се появи кристална купа с плуващи в нея цветя. Отстъпих крачка назад. Пред очите ми изникнаха няколко тънкостенни чаши с високи столчета.

Възкликнах тихо. Той сякаш едва сега забеляза присъствието ми и промърмори: