— Не и за мен.

Пред мен се появи съд с димящи, апетитно ухаещи зеленчуци. Бяха ми абсолютно непознати.

— И сам можеш да се сетиш.

— Ти си я завела до Непълния Лабиринт и тя е достигнала до неговия център… — започнах аз.

— Да.

— И при първата удала й се възможност — продължих, — Джулия се е върнала тук, за да научи нещо повече за останалите ти тайни.

Джасра изръкопляска леко, опита зеленчуците и после бързо си взе още няколко пъти. Мандор се усмихна.

— Но оттук нататък всичко ми бледнее — признах аз.

— Бъди добро момче и си изяж зеленчуците — каза тя.

Така и направих.

— Опирайки се на своите бегли наблюдения върху човешката природа — обади се неочаквано Мандор, — бих предположил, че й се е приискало да опита не само крилата, но и новопридобитите си нокти. Мисля, че първо е отишла при своя предишен учител — Виктор Мелман — и го е предизвикала на магьоснически дуел.

Чух как Джасра рязко пое въздух.

— Това наистина ли е само предположение? — попита тя.

— Наистина — отвърна й той и разклати виното в чашата си. — Ще отида дори още по-далеч като предположа, че ти също си постъпила така със своя учител.

— Кой дявол ти прошушна това? — попита Джасра.

— Просто предположих, че Шару е бил твой учител — каза Мандор. — Това би обяснило общата ви връзка с това място, както и факта, че си сварила предишния му господар неподготвен. Дори не е изключено той въпреки изненадата да е успял да те прокълне със същата участ. Но дори да не го е сторил, в нашите дела кръгът на силата често се затваря по най-необичайни начини.

Джасра прихна.

— В такъв случай името на дявола е „Логика“ — каза тя с нотка на възхищение. — Признавам обаче, че да се призове този дявол е истинско изкуство.

— Няма да крия, че готовността му да се отзове, когато го повикам, ми вдъхва известна увереност. Все пак Джулия сигурно е била изненадана, когато Виктор е успял да й се измъкне.