— Така е. Тя все още не знаеше, че нямам навика да оставям протежетата си на произвола на съдбата. Бях защитила Виктор с няколко полезни заклинания.

— Но явно и тя се е ползвала с подобна привилегия.

— Така е. И макар че нейните заклинания сигурно са й свършили добра работа, за нея резултатът от дуела е бил равносилен на загуба. Джулия е знаела отлично, че щом науча за нейното неподчинение, ще дойда, за да я накажа. Точно затова е инсценирала собствената си смърт. Признавам, че тогава успя да ме заблуди.

Припомних си деня, в който отидох до апартамента на Джулия, открих тялото й и бях нападнат от онзи странен звяр. Лицето на трупа беше отчасти обезобразено и доста зацапано от полусъсирената кръв. Но все пак мъртвата жена беше приблизително с нейния ръст, а чертите й бяха сходни с тези на Джулия. Да не говорим, че апартаментът беше същият. Така и не ми бе останало време да я огледам по-внимателно, тъй като звярът се нахвърли върху мен съвсем не на шега. В мига, в който приключих с него, в далечината се разнесе воят на първите полицейски сирени. Трябваше да се изпарявам, при това без излишно помайване. После естествено в спомените ми изплуваше неизменно обезобразеното лице на Джулия.

— Невероятно — възкликнах аз. — Чие тяло съм открил тогава в апартамента?

— Нямам никаква представа — каза Джасра. — Могло е да бъде на някоя от нейните двойнички от друга Сянка или пък на непозната от улицата. Труп, откраднат от моргата. Откъде бих могла да знам?

— На врата й бе окачен медальон с един от твоите сини кристали.

— Да. А вторият кристал беше на каишката на звяра, който ти уби. Джулия е отворила прохода, по който той се е озовал в апартамента й.

— Но защо? И какво правеше там онзи Обитател на Предела?

— Тук и аз удрям на камък. Виктор си е мислел, че съм я убила аз, а аз си мислех, че я е убил той. Сигурно е решил, че съм отворила прохода от Владението и съм насъскала звяра подир нея. Аз предположих, че това е негово дело, и се ядосах, че е крил от мен бързия си напредък. Започне ли твоят ученик да крие разни неща от теб, не чакай нищо добро от него.