Кимнах.

— Значи развъждаш тези създания някъде тук?

— Да — отвърна тя. — Освен това ги използвам на още няколко Сенки. Някои от тях дори спечелиха медали на киноложки изложби.

— Аз бих предпочел питбулите — казах. — Далеч по-мили и по-възпитани са. Значи Джулия е оставила тялото в апартамента и е дошла дотук през прохода. В същото време ти си мислела, че Виктор й е видял сметката и се кани да атакува твоята светая светих.

— Долу-горе.

— Той пък си е мислел — особено, след като е открил прохода — че Джулия е станала твърде опасна за теб и затова ти си я отстранила.

— Не знам дали въобще е успял да открие този проход. Както сам знаеш, вратата към него беше доста добре прикрита. С две думи, никой от двама ни не знаеше с какво точно се е захванала тя.

— И какво беше то?

— Джулия бе успяла да ми пробута един от триголитите, чрез който след това ме е проследила през Сенките до Бегма.

— Бегма? Че какво си правила там, по дяволите?

— Нищо особено — каза Джасра. — Споменах го, само за да ти покажа колко беше напреднала тя междувременно. Тогава все още се е движела на почетно разстояние от мен. Но и това научих по-късно от нея самата. Следвала ме е от ръба на Златния Кръг чак до Цитаделата на Владението. Останалата част от историята ти е известна.

— Не съм съвсем сигурен, че е така.

— Джулия вече е имала свои планове за това място. И определено успя да ме изненада. Така се превърнах в закачалка.

— А тя се е настанила на твоето място, за да посреща посетителите, прикривайки се зад онази маска. Набирала сили и знания, закачала си чадъра на теб…

Джасра изръмжа тихичко, а аз си припомних, че зъбките й не са за подценяване. Насочих предположенията в ново направление.