— Все още не мога да разбера защо след това продължаваше да ме шпионира и да ме затрупва с цветя.

— Мъжете са отвратителна пасмина — отбеляза Джасра и пресуши виното си. — Успя да се сетиш за всичко друго, но не и за основния й мотив.

— Искала е да се сдобие със сила — казах аз. — Какво още има да се разбира? Спомням си, че често обсъждахме този въпрос на дълго и широко.

Мандор прихна. Обърнах се към него, но той отвърна погледа си и поклати глава.

— Очевидно — натърти Джасра — тя все още те е обичала. Най-вероятно — доста. Играела си е игрички с теб. Искала е да раздразни любопитството ти. Най-вероятно е искала да тръгнеш след нея и да я откриеш, за да си премерите силите. Искала е да ти докаже, че е била достойна да й довериш всички онези знания, които ти си й отказал.

— Значи си знаела и за това?

— Тя понякога говореше съвсем открито с мен.

— Сигурно заради силните си чувства към мен е изпратила онези мъже с триголитите, за да ме убият. И те за малко не успяха да си свършат работата.

Джасра погледна встрани и се закашля. Мандор се изправи тутакси, заобиколи масата и наля вино в чашата й. И докато гърбът му я скриваше от погледа ми, аз я чух да казва тихо:

— Ами… не беше точно така. Убийците изпратих аз. Риналдо не беше до теб, за да те предупреди, както си мислех, че е правил през цялото време, и затова реших да си опитам късмета отново.

— О-о — отбелязах. — А случайно да е имало и следваща поръчка?

— Не, те бяха последните.

— Какво облекчение.

— Не го приемай като извинение. Просто ти обяснявам как стоят нещата, за да изчистим недоразуменията. Във връзка с това, мога ли да приема, че и ти си се отказал да ми отмъщаваш?

— Вече уточних, че сме квит. Няма да се отметна от думите си. А как се е забъркал Джърт в цялата история? Не разбирам как въобще са успели да се срещнат.

Мандор не пропусна да долее малко вино и в моята чаша преди да се върне на мястото си. Джасра ме погледна.