— За мен ли? — попитах. — Или подозираш, че би могъл да се върне за втори опит?

— Интересуват ме и двата аспекта.

— Мисля, че не би се поколебал да ме убие, ако му се удаде възможност — казах аз и погледнах Мандор.

— Боя се, че е така — съгласи се той.

— Що се отнася до това, дали би се върнал тук, за да докопа повече от това, което има в момента, мисля, че ти би могла да прецениш по-добре. Много ли го делеше от постигането на абсолютната сила, която би могъл да му даде Изворът?

— Трудно е да се каже. Може би е успял да усвои около петдесет процента от силата. Но това е само предположение. Това ще го задоволи ли?

— Може би. Колко опасен е сега?

— Много. Особено след като овладее в пълна степен новопридобитите умения. Но той сигурно осъзнава, че мястото ще бъде пазено ден и нощ, вероятно дори от някой, който също е минал през ритуала на Извора. Дори Шару — на фона на последното му преображение — би могъл да му създаде сериозни неприятности.

Захванах се отново с вечерята.

— Вероятно Джулия ще го посъветва да не го прави — продължи тя, — тъй като е добре запозната с това място.

Кимнах. „Ще срещнем, когато му дойде времето“ — бе казала тя. И се бе оказала права.

— Мога ли сега аз да те попитам нещо? — каза Джасра.

— Моля.

— Тай’ига-та…

— Да?

— Предполагам, че дори дъщерята на граф Оркуз не може да се разхожда току-тъй из двореца в Амбър и да влиза в твоите покои.

— Определено — казах аз. — Тя беше дошла заедно с баща си на официално посещение.

— А ще ми кажеш ли кога пристигнаха?

— Сутринта на същия ден. Но се боя, че едва ли ще мога да навляза в детайлите, тъй като…

Джасра махна с отрупаната си с пръстени ръка.

— Не ме интересуват държавните ви тайни — каза тя. — Знам, че Найда често съпровожда баща си като негов личен секретар.

— Е и?

— Нейната сестра беше ли заедно с тях, или си беше останала у дома?