— Става въпрос за Корал, нали така?

— Да.

— Тя пристигна заедно с тях.

— Благодаря — каза Джасра и насочи вниманието си към храната.

По дяволите. Това пък какво беше? Може би тя знаеше нещо за Корал, за което аз дори не подозирах. Нещо, което можеше да обясни настоящите й премеждия. В такъв случай, какво можех да загубя, ако попитам направо?

— Защо? — казах след малко.

— Просто ми беше любопитно — отвърна Джасра. — Познавах добре семейството им… в доброто старо време.

Сантименталност? У Джасра? Никога. Тогава какво?

— Ами ако същото това семейство сега си има някой и друг проблем? — попитах.

— Освен това, че тай’ига-та е обладала тялото на Найда, така ли?

— Да.

— Ще ми е неприятно, ако наистина е така. Какъв е проблемът?

— Ами нещо като пленничество, засягащо Корал.

Изпуснатата й вилица изтрака леко по чинията.

— Какви ги приказваш? — попита тя натъртено.

— Като че ли Корал е попаднала не където трябва.

— Корал? Как? Къде?

— Отговорът ми зависи отчасти от това какво всъщност знаеш за нея — отбелязах аз.

— Просто харесвам това момиче. Не си играй с мен. Какво се е случило?

Виж ти, каква изненада. Не от този отговор имах нужда.

— Сигурно си познавала майка й доста добре?

— Да. Казваше се Кинта. Срещали сме се по време на дипломатически визити. Много красива жена.

— Разкажи ми за бащата на Корал.

— Ами той е член на кралското семейство, но е само далечен роднина на краля. Преди да стане премиер, Оркуз беше посланик на Бегма в Кашфа. Семейството му също живееше в резиденцията на посланика, което означава, че се срещахме сравнително често…

Тя вдигна погледа си — усети, че съм вперил в нея своето Логрус-зрение, прониквайки отвъд образа на Непълния Лабиринт. Очите ни се срещнаха и тя се усмихна.

— О! Имаш предвид истинския й баща? — Тя направи кратка пауза и след това кимна. — Значи наистина има нещо вярно в този слух?