— Но ти не си убедена, че е така, нали?

— Този свят прелива от слухове, повечето от които не можем да проверим. Откъде бих могла да знам, кои от тях са верни и кои не? Пък и защо ли ми е да знам?

— Права си, естествено — казах аз. — Както и да е…

— Поредната забежка на стареца, а? — подхвърли Джасра. — Сигурно вече сте им изгубили броя. Чудя се как въобще е намирал време за държавните дела?

— Всички се чудят.

— Честно казано, забелязах у нея известна прилика, която говори в полза на този слух. Но не бих могла да твърдя, че не греша, особено след като не познавам другите членове на тяхното семейство. Та казваш, че наистина има нещо вярно в този слух?

— Да.

— Само заради приликата, или има и още нещо?

— Има и още нещо.

Джасра се усмихна сладко и вдигна вилицата си.

— Има някакво особено очарование в този мит за изгубената принцеса.

— Така е — казах аз и продължих да се храня.

Мандор се прокашля.

— Не е честно — каза той. — Говорите с недомлъвки.

— Прав си — съгласих се аз.

Джасра ме погледна отново и въздъхна.

— Добре — каза тя. — Ще питам аз. Защо мислиш, че е има нещо вярно в този слух? Оо… Ами да. Лабиринтът.

Кимнах.

— Я виж ти. Малката Корал се е разходила по Лабиринта, това ли е новината?

— Да.

— Предполагам, че сега празнува някъде из Сенките?

— Де да беше толкова просто.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя изчезна в неизвестна за мен посока. Лабиринтът я запрати натам.

— Как така?

— Добър въпрос. Не знам.

Мандор отново се прокашля.

— Мерлин — каза той, — може би все пак става въпрос за поверителна информация. Бих могъл…

— Не — отвърнах му аз. — Малко дискретност би била напълно достатъчна в този случай. Бих помолил и теб за същото — кимнах към Джасра. — Особено след като сама уточни, че изпитваш към младата дама известна… симпатия.