— Уточних, че много харесвам това момиче — заяви Джасра.

— Добре — отвърнах й аз. — Защото донякъде се чувствам отговорен за случилото се, макар че тя успя добре да ме метне. Затова искам да оправя нещата, доколкото е възможно. Само дето не знам как.

— Какво точно се случи?

— Бях се заел да я разведа из града и двореца, когато тя най-неочаквано пожела да види Лабиринта. Угодих на прищявката й. Докато се връщахме от разходката, Корал ми зададе цял куп въпроси. Разговорът ми се стори съвсем безобиден и затова задоволих любопитството й. Не знаех нищо за слуховете около нейното потекло и дори не подозирах как всъщност стоят нещата. Щом се озовахме при Лабиринта, тя стъпи на него и след това продължи напред.

Джасра пое рязко въздух.

— Той би унищожил всеки, в чийто вени не тече кръвта на Амбър, нали?

Кимнах.

— Но дори ние не сме застраховани срещу този риск — казах след това. — Дори член на кралското семейство би заплатил с живота си за някоя груба грешка.

Джасра прихна.

— Добре, че майка й не е имала връзка с кочияша или с някой от готвачите си.

— За неин късмет не се оказа така. Така или иначе, стъпиш ли веднъж върху Лабиринта, връщане назад няма. Почувствах се задължен да й помогна да стигне до центъра. Или поне да опита да го стори. Освен че реших да се представя като добър домакин, не на последно място си мислех за евентуалните усложнения в отношенията между Амбър и Бегма.

— А те явно са навлезли в доста интересна фаза — подхвърли полушеговито Джасра.

Досетих се, че не би имала нищо против да изпусна някоя по-конкретна дреболия, и не се хванах.

— Би могло да се каже. Във всеки случай, Корал стигна успешно до центъра и после изчезна нанякъде.

— Покойният ми съпруг ми бе споменал, че достигналият центъра може да заповяда на Лабиринта да го пренесе в коя да е точка на Вселената.

— Правилно — съгласих се аз. — Но в случая най-странно беше именно нейното желание. Тя каза на Лабиринта да я пренесе където сметне за необходимо.