— Боя се, че не разбирам.

— Нито пък аз, но тя постъпи именно така и резултатът е налице.

— Искаш да кажеш, че тя просто каза „Пренеси ме там, където пожелаеш“ и след това изчезна?

— Абсолютно вярно.

— Това като че ли говори за някакви зачатъци на разум у Лабиринта.

— Освен ако той просто не е реагирал на нейното неосъзнато желание да посети някое определено място.

— Така е. Предполагам, че такава възможност съществува. Не опита ли да я откриеш?

— Нарисувах Карта с нейния образ. Опитах да се свържа с нея и успях. Тя се намираше на някакво тъмно място. После връзката се разпадна. Това е всичко.

— Кога стана това?

— Преди броени часове, ако преценката ми е правилна — казах аз. — Времето тук тече приблизително със скоростта, с която тече в Амбър, нали?

— Долу-горе. Защо не опита пак?

— Така и не ми остана време на фона на последвалите събития. Освен това се опитвах да измисля някакво друго решение на проблема.

Дочу се леко потракване и тих звън. Долових ухание на прясно кафе.

— Ако искаш да знаеш дали ще ти помогна — каза Джасра, — отговорът ми е „да“. Но засега аз също нямам никаква представа как бих могла да го сторя. Може би няма да е зле да опитаме да се свържем отново с нея чрез Картата й. Този път и аз ще се включа. Може пък да успеем да установим контакт.

— Добре — казах аз, оставих чашата и измъкнах колодата си. — Да опитаме.

— И аз ще помогна — заяви Мандор, стана от стола си и се приближи до мен.

Джасра застана от другата ми страна. Протегнах Картата така, че и тримата да я виждаме еднакво добре.

— Да започваме — казах и насочих съзнанието си към Корал.

ГЛАВА 3

Едно малко светло петънце, което преди това бях помислил за слънчево зайче, се премести бавно от мястото си върху пода и се настани до чашата ми с кафе. Реших засега да си замълча, след като никой друг още не го бе забелязал.