Насочих мислите си към Корал, но не долових нищо. Усетих как Джасра и Мандор също опитват да се свържат с нея и се присъединих към тях, за да обединим силите си. Още веднъж, по-настойчиво.

Като че ли…

Нещо… Спомних си, че винаги съм се чудил какво точно изпитва Вайъли, когато използва Картите. Сигурно е нещо по-различно от визуалните представи, на които ние се опираме при контакта. Може би нещо подобно…

Нещо подобно.

Долових по-скоро намек за присъствието на Корал. Вглеждах се внимателно в образа й, но той не оживяваше. Картата стана значително по-хладна и все пак усещането беше твърде далеч от ледената трънка, която обикновено изпитвам при осъществяването на контакта. Концентрирах се и опитах още по-настойчиво. Почувствах как Мандор и Джасра направиха същото.

Образът на Корал избледня, но нищо не се появи на неговото място. Все пак продължавах да усещам нейното присъствие, докато гледах втренчено появилата се празнота. Точно както когато се опитам да се свържа със спящ.

— Не мога да преценя дали е само от мястото — каза Мандор, — или…

— Мисля, че над нея тегне заклинание — заяви Джасра.

— Не е изключено част от проблема да се дължи и на това — съгласи се Мандор.

— Но само част — прозвуча в непосредствена близост един приятен, познат глас. — Оплели са я чудовищни сили, татко. Никога досега не съм виждал нещо подобно.

— Дяволския Чекрък е прав — каза Мандор. — Аз също започвам да долавям нещо подобно.

— Да — започна Джасра, — има нещо…

Изведнъж мъглявината се разкъса и аз видях проснатото тяло на Корал. Тя лежеше — очевидно в безсъзнание — на студения под на някакво ужасно мрачно място. Единствената светлина наоколо идваше от огнения кръг около нея. Дори да го бе поискала, тя едва ли щеше да успее да ме пренесе при себе си и…

— Чък, можеш ли да ме пренесеш при нея? — попитах.

Образът започна да избледнява още преди да чуя отговора. Усетих някакъв хладен полъх. Минаха няколко секунди преди да осъзная, че тоя идва от вече леденостудената Карта.