— Не мисля, не бих искал да го сторя, пък и няма нужда — отвърна Чък. — Силата, която я държи там, вече усети присъствието ти и дори в този миг се движи към теб. Има ли някакъв начин, по който да изключиш тази Карта?

Закрих образа на Корал с длан. Това обикновено е напълно достатъчно. Не последва нищо. Дори леденото течение като че ли стана по-осезаемо. Повторих движението на ръката си и го подкрепих с мисловна заповед. Силата, каквато и да беше тя, се фокусира върху мен.

Знакът на Хаоса се стовари върху Картата. Тя отхвръкна от ръката ми, а аз политнах назад и ударих рамото си в ръба на вратата. Мандор залитна и се хвана за масата, за да запази равновесие. Чрез своето Логрус-зрение успях да видя как от Картата излетяха гърчещи се снопове светлина, миг преди тя да падне на пода.

— Какво стана? — извиках аз.

— Връзката беше прекъсната — отвърна Чък.

— Благодаря ти, Мандор — казах.

— Но сега силата, която се опитваше да те достигне през Картата, знае къде се намираш — отбеляза Чък.

— И откъде си толкова сигурен?

— Това е предположение, което се гради на факта, че тя все още се движи към теб. Все пак ви дели сериозно разстояние. Мисля, че ще й трябва около четвърт минута, за да те достигне.

— Ще те помоля за едно малко уточнение — обади се Джасра. — Тази сила само към Мерлин ли се е устремила, или иска да докопа всички ни?

— Не съм много сигурен. Мерлин е в центъра на нейния фокус. Нямам никаква представа какво би направила силата с вас.

Докато Джасра и Чък си приказваха, аз отидох залитайки до Картата на Корал и я вдигнах от пода.

— Ти би ли могъл да ни предпазиш? — попита Джасра.

— Вече се канех да пренеса Мерлин на едно далечно място. Да пренеса ли и вас?

Преместих погледа си от Картата и забелязах, че стаята е станала някак прозрачна. Сякаш стените и всичко останало бяха направени от цветно стъкло.