— Не съм съвсем сигурна — отвърна ми тя. — По малко и от двете. Като всеки от нас.

— Пазител на Извора — промърморих аз. — Интересна форма на съществуване.

— Но за предпочитане пред това да бъдеш закачалка.

— Може би.

— Сигурно си мислиш, че ти дължа известна благодарност.

Свих рамене.

— Честно казано, не съм се замислял. Имам си достатъчно грижи.

— Ти искаше да се откажа от отмъщението си, а аз исках да си възвърна Владението. Не че съм преизпълнена със светли чувства към Амбър, но бих казала, чe сега сме квит.

— Това ме устройва напълно — казах аз. — Освен това имаме и един общ проблем.

Джасра ме огледа внимателно през присвитите си очи, но после се усмихна.

— Не се притеснявай за Люк — каза тя.

— Не мога. Онова копеле Далт…

Последва нова усмивка.

— Да не би да знаеш нещо, което аз не знам? — попитах.

— Доста неща — отвърна ми тя.

— А искаш ли да споделиш някое от тях с мен?

— Знанието е една от най-добрите разменни монети — отбеляза Джасра.

Подът потръпна леко и огненият стълб се залюля.

— Аз искам да помогна на сина ти, а ти се пазариш с мен, така ли?

Джасра се засмя.

— Ако Риналдо се нуждаеше от помощ — каза тя, — аз щях да съм до него. Но ако търсиш храна за омразата си, би могъл спокойно да ме наречеш и лоша майка.

— Нали уж бяхме квит — отбелязах аз.

— А това означава ли, че трябва да спрем да се мразим?

— Виж какво, нямам нищо лично против теб, ако не се броят няколкото покушения, които си ми устроила. Освен това, ти се оказа майка на човек, когото аз харесвам и уважавам. Бих искал да му помогна, ако е в беда, и затова смятам да се помиря с теб.

Огненият фонтан потръпна отново и се снижи с около четири метра. Мандор се прокашля.

— Разполагам с няколко превъзходни кулинарни заклинания — отбеляза той. — Предполагам, че общите ни премеждия са разбудили апетита ви.