Джасра му се усмихна почти кокетно, клепките й изпърхаха. Мандор наистина има доста ефектен външен вид, особено що се отнася до сребристобялата му коса, но въпреки това не бих го нарекъл точно красавец. Така и не успях да разбера защо жените си падат толкова по него. Проверявал съм го на няколко пъти за заклинания от този сорт, но нито веднъж не долових и най-невзрачен намек за нещо подобно. Може би очарованието му се дължи на съвсем друг вид магия.

— Чудесна идея — възкликна Джасра. — Бих могла да осигуря подходящо място и всички необходими прибори, ако ти се погрижиш за останалата част.

Мандор се поклони. Пламъците се снижиха до пода, след това изчезнаха. Джасра заповяда на невидимия Пазител да ги поддържа в това състояние. След това се обърна и ни поведе към стълбището, което се спускаше надолу.

— Ще отидем до подземието — обясни тя. — Там е много по-цивилизовано.

— А не е ли възможно — вметнах аз — да срещнем там някой от войниците на крепостта? Те сигурно все още смятат Джулия за своя господарка.

Джасра се засмя.

— Те са наемници. Плаща им се, за да служат на победителите, а не за да отмъщават за губещите. След вечерята ще ги събера и ще им разясня ситуацията. После ще мога да се ползвам от безпрекословната им вярност, докато някой друг не ме измести от Владението. Внимавайте с това стъпало, плочата му е разклатена.

И тя ни преведе през една тайна врата в стената. Поехме, както ми се стори, в северозападна посока към онази част на цитаделата, която бях успял да огледам в най-общи линии при последното си посещение. Това беше в деня, когато измъкнах Джасра оттук и я оставих за известно време да изпълнява длъжността на закачалка в друга тронна зала — тази на Амбър. Във влажния коридор, по който вървяхме, цареше пълен мрак, но нашата домакиня бе призовала мъничък, но ярък блуждаещ огън, който ни водеше напред. Въздухът беше застоял, а стените покрити с паяжини. Подът беше от гола пръст, с изключение на каменните плочи, очертаващи тясна, неравна пътека в средата. Тук-там се забелязваха зловонни локвички, от време на време край нас профучаваха неясните силуети на дребни създания — както по земята, така и във въздуха.