Всъщност аз не се нуждаех дори от блуждаещия огън. Вероятно всеки от нас би могъл да се справи без никаква светлина. Моето Логрус-зрение ми позволяваше да виждам ясно пътя пред себе си. Все още не се бях отказал от покровителството на Знака на Хаоса, тъй като той щеше да ме предупреди за евентуална магическа проява, като например левашки скроен капан, или за каквато и да е друга, подготвена от Джасра „изненада“. Забелязах, че Мандор също е прибягнал до неговите услуги, а пред Джасра се полюшва странно мъгляво образувание, напомнящо бегло за Лабиринта, което означаваше, че и тримата сме нащрек. А палавото пламъче продължаваше да танцува пред нас.

Заобиколихме няколко бурета и се озовахме в помещение, което се оказа доста добре заредена винарска изба. След няколко крачки Мандор спря, обърна се към един от дървените рафтове, взе оттам някаква прашна бутилка, огледа я внимателно, избърса етикета й с крайчето на наметалото си и възкликна:

— Не може да бъде!

— Какво има? — поинтересува се Джасра.

— Ако това вино все още го бива, бих могъл да му посветя една наистина неповторима вечеря.

— Сериозно? Тогава по-добре вземи няколко бутилки — предложи тя. — Някои от вината тук са отпреди моето управление, а вероятно и отпреди това на Шару.

— Мерлин, вземи тези двете — каза Мандор и ми подаде бутилките. — И внимавай, моля те.

Той огледа внимателно рафтовете и подбра още две, които взе сам. После се обърна към Джасра:

— Сега вече разбирам защо всички са се устремили към това място. Ако бях научил по-рано за тази негова забележителност, сигурно също щях да се присъединя към кандидатите за тукашния трон.

Магьосницата сложи ръка на рамото му.

— Има и по-лесни начини да се проникне в една крепост — каза тя и се усмихна.