— Няма да го забравя — отвърна Мандор.

— Разчитам на това.

Аз се прокашлях.

Джасра се обърна и ми хвърли нацупен поглед. След това тръгна към една ниска врата в дъното на избата. Ние я последвахме. Зад вратата ни очакваше проскърцващо дървено стълбище, което водеше някъде нагоре. Скоро се озовахме в голям килер, непосредствено до просторна безлюдна кухня.

— Слугите все ги няма никакви точно, когато ти трябват — отбеляза Джасра, след като се огледа.

— Не са ми необходими — каза Мандор. — Имам нужда само от подходяща трапезария.

— Чудесно. Последвайте ме, моля.

Тя ни преведе през още няколко подобни помещения, докато накрая стигнахме до ново стълбище, по което се изкачихме.

— Ледени полета? — предложи тя. — Полета, покрити с лава? Планини? Или бушуващо море?

— Ако става въпрос за гледки — обади се Мандор, — бих предпочел планините.

Той ме погледна и аз кимнах.

Джасра ни отведе в дълга, тясна стая. Дръпнахме завесите и пред погледите ни се разкриха няколко заоблени планински върха с изпъстрени била. Стаята беше студена и леко прашасала. По самата стена се проточваха дървени лавици, по които бяха наредени книги, принадлежности за писане, оптически лещи, кристали, няколко прости магически инструмента и дори микроскоп и малък телескоп. В средата на помещението имаше обикновена дървена маса и две дълги пейки от двете й страни.

— Колко време ще ти е необходимо? — попита Джасра.

— Минута-две — отвърна Мандор.

— В такъв случай — каза тя, — бих искала първо да се пооправя. Предполагам, че и вие ще се възползвате.

— Добра идея — съгласих се аз.

— Определено — добави Мандор.

Червенокосата дама ни заведе до покоите за гости и там ни остави насаме с два калъпа сапун, няколко кърпи и достатъчно вода за миене. Решихме да се срещнем в тясната трапезария след един час.

— Мислиш ли, че й се върти нещо гадно из главата? — попитах аз, докато си свалях ризата.