83Грънчарю, ти ме удивляваш с това, че имаш духда месиш глината жестоко, към мъките й глух —нали ей тази кал трептяща — плът ненаситна е била.догдето жизнения огън не я е смлял на прах и пух.84Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно,да преживееш без любима и вино — грях е страшен, нозащо ли за света да мислим дали е стар, или е млад:щом трябва да умрем — не е ли за всички всичко все едно.85Живей — в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена:пий в любовта и забрави за цялата вселена,додето вихърът свиреп не те за миг прекърши,като листенцата на гюл, за ден наметка тленна.86С въпроси пълен е светът — но кой ще отговори?През младостта не се мъчи със фауни и флори.Тук с виното си сътвори сам рая, че в небето —я спреш пред него, я не спреш — но кой ще ти отвори!87О, ако можеше да взема… с мен моя стих неназован,една със вино пълна кана и хляб — във топлата си длан,така бих поживял със тебе, далеч в пустинните земи,че може би ще ни завиди дори най-ситият султан.88Любима, тъй те е изваял небесноръкият грънчар,че ако я сравня със тебе, луната няма капка чар.И нека други да се кичат за своя мимолетен празник,със себе си да украсяваш, ти притежаваш чуден дар.89Любимата — любов и мъка, от страстите прекършен дъб!сама въвлечена сред тези сърдечни пламъци и скръб.Уви, дали да се надявам на близък смях и изцеление,когато боледува тежко моя единствен лекар скъп.90Без виночерпец и без вино денят двояк е пуст.Без твоите звънливи флейти мигът, Ирак, е пуст;и тъй година след година, разбирам тъжно-мълчалив,че всеки дух несгрят с усмивка и поглед драг — е пуст.
