91Към празнословието свято не се стреми от суета,целувай и не отминавай уханието на плътта.Додето твойта кръв гореща не е пролята от съдбата —наливай в чашата си тихо на гроздовия сок кръвта.92Помилуй, господи, сърцето изпепелено в любовта,и този огън неугаснал в развалиннте на гръдта,и моите нозе, които към кръчмата ме носят пак,и моите ръце, що търсят на чашата ми сладостта.93Приятели, ей тази чаша е извор на течащ рубин,а силата му е сърдечен и неотменен властелин.И виното искри в кристала на радостта като сълзи,пролени някога от мъка, сред спомена на мрака син.94Да се поддаваш на тъгата си — е грях. Не влизай в тази пустош,додето не прелистиш книгата на всички погледи и устни.Живей сред радостта и влюбено наливай пламналата чаша:преди мига да хванеш здравата — мисли го вече за изпуснат.95За влюбените, пълен с рози, блести светът полуокръжени лее в пролетното утро — де цветове, де мирис ръжен.Сега е чуден ден. Наливай! Да пием пак. А твойте думиза идващия студ не казвай: ще ме направят страшно тъжен.96Попитах мойта чаша, във нея впил уста:„Какво ще стане с мене, щом спре при мен смъртта?“И устни в устни впили, така ми отговори:„Пий! Няма да се върнеш отново на света!“97Не ще попаднем ний отново в тоя свят,навек не ще ни радва ни чаша, нито брат.Старай се да живееш в мига летящ така, чеда не изпиташ мъка, обърнал се назад.98Дори китайската принцеса стои пред теб на колене;ти си по-нежна от жасмина, по-хубава не знам: понеда не погледна вчера с трепет на Вавилон горкия шах,че грабна, сякаш за минута, и цар, и пешки, и коне.99Защо ли трябва да се плаша? Когато дойде моят час,смъртта в лицето ще погледна само за миг, а после — мраз.И струва ли си да се жали, че някакъв си куп месои кръв, и кости — са отплували на дните с краткия талаз.
