73О, боже, ти си милосърден и милостта ти е отрада,ала защо ли ти накара край рая дявола да страда?Великодушен си към мен, покорния. Но е излишно.Такъв ще си, когато имаш към непокорния пощада.74На битието колелото върти изкусният грънчар,дълбоко съхранил за всички неповторимия си дар:щом в своите ръце усети калта на бъдешата чаша —запалва в нея на сърцето неугасимия пожар.75Дошли сме — откъде? И накъде вървим?Чий разум ни държи? — За нас недостижим.Безброй души кристални под обръча на сводаизгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?76Отиде си денят като ветрец ухаенот нашия живот, премина в друг — безкраен.Но докато съм жив, не ще се разтревожаза миналия ден, за утрешния — таен.77Омръзнаха ми хитреците, непоносимо ми тежи!О, виночерпецо, наливай! И ако можеш — заложипред чекмеджето на кръчмаря молитвения ми килим;не само на слова аз мразя дълбоко — святите лъжи.78Благоговейно и смирено прелистват по света корана,но как се той чете? Случайно и не със радост замечтана.А теб, мой стих, узрял лукаво по устните на тази чаша —през вечерите препрочитат, четат през дните — сутрин рано.79Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща.Върти се шеметен светът по орбита могъща.Все някога прахът ни свят ще се превърне в тухлии някой сиромах от тях ще си направи къща.80От виното да се откажа, боже мой,та туй е все едно да се предам без бой.Как мога да се кланям на исляма —щом най-прекрасното ми забранява той?81С приятели се радвай, докато си млад;изпий, изпий до дъно чашата си, брат!Ако земята е била с вода залята,защо да не потънем в този винен свят?82Мой винен съд, аз знам — и теб е гряла нощем любовта.И теб, както и мен, е мамел на къдри вечерни цвета.А тази дръжка като гривна, до гърлото стаила дъх,е твоята ръка, обвита на милата върху гръдта.
