100Закон: да се не пие вино, ако се пие — ред най-строг:кога, с кого и колко чаши, богат ли си или убог.Щом съществуват всички тези закономъдри уговорки,да пием — просто значи мъдрост, а не, че си роден с порок.101С жени красиви само можеш да кажеш, че живееш в рай,и чаша пурпурна когато пред устните ти засияй.Жени и вино! Мигар трябва, ако поне си с малко ум,от тях да бягаш и да чакаш единствения земен край?102Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош,жени и вино, мед ухаен и извор, бликащ ден и нощ.“Прекрасно! Но сега налейте глиноизваяната чаша,че е по-скъп от всеки кредит дори последния ми грош.103В часа, когато теменужна край теб земята разцъфтии вятър утринен внезапно сред пролетния кът влети,блажен е този, който пие от виното на любовтаи после чашата разбие до нежнодишащи гърди.104Пиянски глас в съня си чух да пее:„Безпътни влюбени, станете, слънце грее!По-скоро напълнете мойта чаша,че чашата на дните ще прелее.“105Ах, колко пъти, ставайки от сън,край виното минавах като звън,но, господи, сега не давам клетва,когато пролетта цъфти навън.106„По-малко вино пий — дочувам глас греховен, —затуй, че пиеш ти, какво съм аз виновен?“Виновно е лицето на моята любима:без вино как да спра пред взора й чаровен!107Как радва любовта, по-хубав лик не знам,и колко бих шептял, но сякаш че съм ням!О, боже, що сторих? От жажда аз се мъча,а покрай мен тече сребрист поток голям.108И докога ще бъдем на дните сред пелина?Кой господ ни отрежда миг… или година?Момче, тогава бързо наливай мойта чаша,додето не си станал в грънчарницата глина!
