109Наливай ти, макар че изглеждаш уморен, нов една-едничка чаша лежи светът блажено.Наливай, братко, бързо! Измислица е всичко,и твоят дял, и моето сърце опечалено.110Пий, нищо, че и тебе ще сложат в гроба тесен.Без близък ще е дълъг сънят ти поднебесен.Две думи само искам сега да ти пошепна:„Цъфтялото напролет не цъфва пак наесен.“111Бъди Джемхур! И бог! Най-силният човек!И Аристотел ти бъди на своя век!Все по-редовно пий! Един е краят — гроба, —където сам Бахрам затрупан спи навек.112И всички, дето бяха спрели тук,на господ и на мъките напук —до чашите допряха жадни устнии някъде потънаха без звук.113Сърнета тичат и лъвица дреме там,където нощем е гулял с жени Бахрам —велик ловец, в степта убивал зверовете,той мирно спи сега, от смърт настигнат сам.114Човече, ти позна света, но тоя свят зелен е нищо.Това, което знаеш ти или дочу смутен, е нищо.И равносметката — живял цял век сред родната си къщаили пък цялата земя видял блажен, е нищо.115Дори да преживееш три века на света,все пак настъпва ден — да легнеш във пръстта.Бъди ти падишах или пък сиромах —цената е еднаква: не знае сан смъртта.116От този миг, когато беше конят небесен оседлан,а горе пламнаха звездите над синята среднощна длан —бе всичко, всичко предрешено в съдилището там предвечнои няма за какво да бъдем виновни в своя миг желан.117Не знаем ний до днес защита от смъртта:към беден и богат е безразлична тя.Да имаш радост ти, пий радостта в живота,останалото, брат, е просто суета.118Ти пиещите не кори! Такъв е пая,от господ предрешен за нас в кервансарая.Злорадо хич не се хвали „не пия капка“ —къде по-глупави неща за тебе зная.119
