Искри препълнената кана със виното, за мен отрада;не се нуждае тя от книги свещени, за да е с наслада:от виното съм цял просмукан, а сух остава лицемера,но не за мене, а за него е страшен пламъка на ада.120Аз не познах покой в най-радостния кът.От стонове и скръб слабее мойта гръд.Защо дойдох в света — без мене ли, със мен ливсе тъй се движи той по своя таен път.121За своето пиянство няма да съм съден:тъй господ е решил за моя свят оскъден.Ако ли спра да пия, навярно много мъкаще види той от мене — и трезв, и безразсъден.122Продума шейха на безпътната: „И през нощта,и през деня си ти отдадена на любовта!“На туй: „Да, прав си ти, но ти такъв ли си,какъвто си пред хората?“ — отвърна тя.123Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша;жадувам — за какво? За винената чаша!Да, ще почитам виното до свойта смърт,за жалките си дни да мисли богаташа.124От пролетния дъжд не стана по-студено;градината изгря и славеят смутенозашепна доверчиво на розата безцветна:„Красавице, докрай пий виното червено!“125За това, че пием денонощно и звъни щастливият ни глас,за това, че с най-голяма почит вземаме ний чашата-елмаз,ти не ни кори, хитрец притворен: виното е нашата любови две устни като два рубина падат неусетно върху нас.126Ти си тъжен? От хашиша запали, ще бъде в ред;каната изпий додъно — миг ти пяма да си клет.Но, уви, суфи ти стана! Нито вино, ни хашиш.Погризи чакъл тогава — ето ти от мен съвет.127Уви, от мъдреци аз не познах облагаи само пред глупци съдбата радост слага.По-ласкава да е към мен, сипи догорена гроздовия сок живителната влага!128Превъртат ни годините на шиш:повеселиш се миг и трябва да вървишкъм края, затова, приятелю, ни дума —дай виното, и пак в очите й се виж!
