129Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен,под ласки на ръце върви по път всевишен!Със кана подир кана, велик или пък нищ,пожара си гаси, дори шейсетгодишен.130Молитва ли? Избрах си друга страст,потънал съм в безпътната й власт.И като глинен съд протегнал шия,сам шията на каната прегръщам аз.131Пари, високи служби… грижи, боже мой,не знае смях и радост хорският безброй.А кой би предположил колко злоба криекъм този, който няма нито камък свой!132Ах, умните доят овена — не знам измислица по-лоша,а скудоумните живеят сред блясъците на разкоша,сред блясъците… тези, дето са празни като мойта чаша —и тъй, поне за малко мъдрост, не дават даже два-три гроша.133О, син на четири стихии, необясним и плах,пристигай като кръв, изчезвай като прах!Ти си човек и звяр, бял ангел и зъл дух;май всичко във тесто, замесено със страх.134С молитва, с пост си мислех горд, че можекъм теб да се намери пътя, боже.Но някакъв бедняк, решил да се пречисти,потегли с чаша към светото ложе.135Макар че бог да пием забрани,не се минава ден без вино и жени;излей върху пръстта една червена капка,а чашата след туй горещо целуни!136И нека съм за теб пияница най-черен,аз зная, че не съм съвсем закономерен —ах, истина, лъжа — каква е тук цената,щом всеки ден и нощ на себе си съм верен.137Ще се опия тъй, че мойта пръстна вино ще дъхти околовръст.И ако някой правоверен мине,ще види закъснялата ми мъст.138Предайте на Хайям привет от мени тъй кажете, ако е смутен:„Не съм отричал виното, та кой лиумник ще се преструва на овен!“139За вечност и за тлен дочувам шепот в хор,един се е родил, а друг е вече тор.Но кой със виното ще се сравни случайнопред неговия цвят затихва всеки спор.
