21Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко,през рамото с молитвен плащ — той чашата държеше сладко;в миг забелязал моя взор, отвърна стареца печално:„Смъртта ни чака там, отвъд, и затова — да пием, братко!“22И нека да си изживял без мъка свойте дни — а после?Да се завърже твоя кръг сред песни и жени — а после?Бъди от щастие блажен над сто примамливи годинии още толкова по сто под свода премини — а после?23Къс минало — небитието — в зародиша си пазя сух.С жаравата на черна мъка е пълен моя мрачен дух.Подобно вятър из пустиня, от бряг до бряг, от свят до свят,се нося: прах бил вчера, Хайям — пък днес, а утре — пух.24Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек —и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.25В света — пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист —се вглеждах дълго и те търсех под свода опнат като лист,и що? Лице аз не намерих, по-слънчево от твоя лик,и тяло на жена, по-стройна от твойто тяло-кипарис.26Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.Блажен е гостът, бил за кратко сред него и поел на път,а недошлият на земята е още много по-блажен.27Горчив или пък сладък — кратък за нас остава тоя свят.Умреш ли — няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад.Пий вино, че след теб и мен безкрайно сърпа на лунатаще мре и пак ще се възражда по своя вечен кръговрат.28Е, стига, не мисли иапразно, че нито миг не си щастлив.И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знамей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
