29Откак Венера мълчаливо в нощта земята озарява,кой знае по-изящен блясък от непостигнатата славана виното! Сега ви питам: какво винарят ще си купипо-драгоценно от рубина, дето във чашите продава?30За виното съм туй, което върбата е за ручей чист —и дълго пие моя корен от скъпия поток златист.Тъй бог е наредил. Навярно той нещо имал е пред вид,и спрял да пия — ще узнае какъв съм глупав атеист.31В развалините на двореца, потънал целия сред прах,случайно вчера черен гарван със череп в ноктите видях.Стоеше той необяснимо. И грачеше: „Тръбите где са?Тръбете отсега нататък за славата на моя шах!“32Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен.А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.Повдигат ни, притискат, блъскат — и паднем ли във някой бой,спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.33Играчът топката търкаля върху зелената трева.По неговата воля само тя се премята презглава.И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога?Едничка истината знае безоблачната синева.34С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!Попиташ ли го, то ще каже: „Кой — аз ли, да, аз съм велик!“Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,то за магаретата умни ще бъде явен еретик.35И нека сто години да горя сред грях,не ме е страх от ада, мъките презрях;но по ме плаши мене хорът на глупците.От смърт е по-ужасен разговора с тях.36Без страх — на времето сред шумния порой,ще засияе някой ден над мъките покой.Мигът, на всички даден, изживей до дъно,за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.37Несъвместими и съвместни гърдите ни разкъсват рани:край нас отляво — теменужки, от дясната страна — корани.И ето, тъй живеем ние, разхвърляни върху земята:полубезбожници случайни, случайни полумюсюлмани.
