38Небе, измъчен съм до болка от твоя кръговрат весден,към теб без отзвук се издига скръбта на моя стон смутен.Остава господ милосърден, само към воя на глупците:та вече нито аз съм… мъдър, нито пък в нещо просветен.39Животът сътворил, след него ти си измисли и смъртта,виси над твоите създания на неотменност участта,слепил си глината ти лошо, но кой е за това виновен,а щом е хубаво, защо ли ги връщаш счупени в пръстта?40Непогрешим и непокварен не можеш да намериш ти —не съществува, забранен е, път безпогрешен не блестипред нас и ти със ярост си отмъщаваш за това,макар че между нас и тебе не виждам разлика почти.41Луната като с нож разряза воала здрачен на нощта.Пий! Няма час по благодатен за твоя ритъм на кръвта.Бъди безгрижен и усмихнат, защото милион годининад гроба ни изстинал нощем ще свети мълчаливо тя.42На мъдростта палатка денем и много нощи шил безброй,Хайям изпепелен намери в пещта на мъките покой.На дните нишката се скъса и неусетно пепелтанадеждата, търговка стара, продаде даром, боже мой.43Ти истината търсиш? Тогава оставижена, деца и близки, приятели, уви!Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път,без тежките окови по-леко се върви.44Щом розата разцъфне в пролетта,налей ми вино, дай ми песента.Какво ли значи ада или рая —измислици са туй на глупостта.45Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.На мисълта хвани конеца той точно ще те заведе,където пак глави замислено стоят над някакви следи.
