46Веднъж и сводът натъжено прошепна тайно: „О, човек,аз съм осъден от съдбата да бързам вечно в път пелек.Да имах власт над гневната съдба, отдавнатова въртение безцелно бих прекратил навек!“47Знай, всякаква прашинка, спряла върху земята като птица,е образ скъп, туптял горещо с дъха на цвят и на девица.От милите коси със нежност свали прашинката, коятобила е някога навярно от къдри прелестни частица.48Какво е мака? Малка капка, разхубавена от кръвтана някой стар султан, намерил най-после слава сред пръсттаА над зюмбюла, през земята пробил неудържим и горд,отново пламнала къдрица трепти смутепо в пролетта.49И помисли: какво и колко на този свят донесох аз?Какво ще отнеса, когато настане моя сетен час?О, пий! Смъртта към всички е справедлива — над пиянии трезви — има все еднаква, неотменима тежка власт.50Добро и зло враждуват; светът е в съсипни.За кой блести небето? Небето е встрани.Проклятия и химни, и радости, и гнявне падат пак от тези небесни висини.51Притворен робски дух се крие в светилищата; в Каабе.Звънът камбанен е сигнала за кротост под това небе.И черна робска скръб се носи сред послушание и срамнад кръстове и броеници и над черковното кубе.52Напълнил със зърна безсмъртни ловджийското си ласо, богго хвърли и безброен дивеч се спря сред възела жесток.Той хора го кръсти, стоварил връз тях безкрайната винана злото, дето безочливо твори под свода синеок.53Небе! Защо към подлеците е щедра твоята ръка:за тях — и мелници, и бани, чист извор в пролетна лъка;а който е с душа пречиста, за него само хляб корав?Небе такова — пфу — не струва дори и плюнката сега.54Кой казва, че бил бог неумолим!Той е добър, а ние май грешим.Ти в кръчмата умри сега от вино —ще те приеме той невъзмутим.
