55Стои между звездите като класедин потир за всекиго от нас.И затова безропотно и тихого целуни, щом дойде твоят час.56За теб — познал света — урок аз знам:сред простите бъди мъдрец голям!С език, уши и поглед да останеш —прави се пак на сляп, на глух и ням.57О, ако имахме весден по къшей хляб в сърцето,над нашата глава покров и скромен кът, къдетона никого не си владика, на никого не си ти роб —тогава бихме ние с радост благодарили на небето.58Без тръпна мъка няма обич, без огън — плам неугасим.Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.Разжарен огън любовта е, искрящ безсънно сред нощта,а влюбеният вехне с рана, от лекари неизцерим.59О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!Ден без любов е като облак, разсеян в кръглото небе,безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.60За мен — цветята на смеха или със вино пълна кана!Не искам друга вяра аз, ни песен на камбана.Веднъж съдбата спрях с въпрос: „Кажи ми свойта мисъл!“А тя отвърна в миг: „Душа, със радост увенчана.“61Един Телец между звездите се носи мълчалив и плах,а друг на своя гръб поддържа земята, да не стане прах.А между тези две телета — под облаци и под звезди —безброй магарета смирени пасе замислено Аллах!62Тоя стар дворец отдавна до небето стигал чак.Много царски устни помнел беломраморният праг.Но сега в развалините кукувица долетя.И закука: ку-ку — ку-ку… где е, где е, где е пак?63Затова, че не говоря, нямам никаква вина.Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена:знам достатъчно и точно на тълпата същността,та пред нея да разкрия цялата си светлина.
