64Пред глупци и пред невежи — нито смях и ни сълзи,бисерът на твойта мисъл нека нищо не грози,скъп на думите и често — със мълчание богат:през мечтите влез, но тихо ключовете запази!65Спри пред моите заслуги, всичко точно пресметни;но, за бога, греховете мимоходом пропусни —вятърът им да раздуха огъня на ада чер,за праха там на пророка — по-добре си отмини.66Миг на вино и на песни сит — ми е безкрайно драг,звук на арфа, над тъгата свит — ми е е безкрайно драг,лицемер, непил до дъно от червената утеха,някъде зад планините скрит — ми е безкрайно драг.67И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!Сокът лозов е отрова, виното е враг голям.Виното е враг… Тогава на лозата пий кръвта,вража кръв да пием учи тъй самият наш Ислям.68Влизам в тъмната джамия. Полунощ, е. Нито звук.Не от жажда, не от чудо, не с молба пристигнах тук…Някога килим от нея като богомолец свих,ала извехтя килима — и ми трябва вече друг.69И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост:защо ли искат да поставят земята върху мъртва ос!Творци на вкаменени норми… Ти пий до дъно, а на тях,там, за безплодните им мисли, дай сухия и кисел грозд.70И ето чашата! Едва ли съм срещал нейде съд по-драг.По кръглите й устни мами неотразим съдбовен знакНо хвърлена върху земята в миг от небесния грънчар,създал я някога — горката, ще се превърне в глина пак.71Не се заричай да не пиеш карминения гроздов сок.С това ще се смириш ненужно, че жребият ти е жесток.Ридаят славеи далече, разцъфват розите в нощта…Дали сега е най-уместно да се кълнем в самия бог?72Отлитат час след час, след пролет — пролетта.Не се разделяй ти за миг със песентаи виното! Нали по-висше благо няма —докрай раздухай сам на огъня жарта.
