— Не. — Ан вдигна ръката си, която трепереше съвсем леко, и прибра няколко немирни катранено-черни кичура зад ухото си. — Няма значение какви са намеренията му. Аз няма да му позволя да остане.
Патрик я погледна със съчувствие.
— Скъпа, боя се, че той е твой господар, а не обратно.
Ан вдигна очи към него.
— Не и в този случай.
— Моля?
Гласът й бе приглушен, но твърд.
— В този случай господарката тук съм аз. Работата е там — тя се усмихна горчиво, — че Уейвърли Хол е оставен на мен.
3
Когато гостите най-после се разотидоха, Ан се стовари на канапето. Нямаше сили да напусне салона. Дом бе излязъл само преди секунди, но преди това й бе хвърлил още един продължителен, пронизващ поглед — поглед, който тя отказваше да разбере. Беше изтощена и физически, и емоционално.
Той трябваше да си замине — колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Това ще предизвика нов скандал.
Гласът на Кларис Сейнт Джордж накара Ан да подскочи.
— Моля?
— Когато новината за завета се разчуе, това ще предизвика нов скандал — обвинително каза Кларис. Беше застанала до вратата и все още стискаше дръжката й. Кокалчетата на ръката й бяха побелели. На безименния й пръст блестеше огромен рубин. Една от нейните любими персийски котки търкаше козина в полата й и мъркаше доволно.
Ан бавно се изправи.
— Не мога да контролирам слуховете.
— Теб не те е грижа за слуховете. Никога не съм срещала по-твърд човек от теб, Ан. Не съм те видяла да пролееш и една сълза през цялото време от сватбата ти насам.
— Не е честно да ми говориш така — огорчено каза Ан. Но нямаше намерение да обяснява на Кларис колко пъти бе плакала в стаята си за Дом и за загубата на всичките си мечти. А и Кларис не можеше да не знае. През първите месеци след сватбата, когато напразно бе очаквала Дом да се върне, Ан беше смазана и неспособна да го скрие.