— Това, което е нечестно, е фактът, че ти се омъжи за сина ми — просъска Кларис.

Ан се изправи. Цялото тяло я болеше от напрежение. Прекрасно знаеше, че Кларис не я харесва — знаеше го още от деня на сватбата си.

— Но аз платих цената за това, нали?

— Каква цена? — попита Кларис. — О, да — стана маркиза. Годишната ти издръжка е мечта за всяка принцеса. И си единствена законна господарка на Уейвърли Хол.

— Прекарах четири години в тази къща, без да се срещам е никого, освен с херцога. Всеки път, щом се осмеля да отида до селцето, хората се присмиват зад гърба ми. Животът ми съвсем не е лесен — каза Ан.

— А ти какво очакваше?

Ан замълча. Никога нямаше да каже на тази жена какво бе очаквала от брака си. Беше очаквала Дом да я обича до края на дните им.

— Ужасявам се при мисълта за скандала, с който ще се сблъскаме — горчиво каза Кларис. — Цял живот съм се опитвала да живея праведно, но напразно! — Очите й се изпълниха със сълзи. — Ти си виновна за всичко!

— Преувеличавате — отвърна Ан. — Този завет е с незначителна стойност. Дом ще наследи всичко останало. Ръдърфорд има осемнадесет имения. Едва ли някой би се впечатлил от правния статус на къщата, а и Дом така или иначе остава собственик на земята.

— Дом е роден в тази къща. От триста години тя принадлежи на рода Сейнт Джордж — Филип и аз се оженихме в нея. Тази къща би трябвало да е на Дом.

Ан се поколеба. Ръдърфорд бе обявил завещанието, с което й предоставяше в изключителна собственост Уейвърли Хол, едва снощи. Беше останала смаяна и все още бе силно изненадана. Освен къщата херцогът й осигуряваше щедра издръжка. Но Дом запазваше собствеността върху земята в имението. Ан нямаше представа какви са били мотивите на стареца за това решение.

— Какво бих могла да сторя? Не съм молила Ръдърфорд за това.