Разбира се, беше принудена да изучи споменатите занимания, което тя стори с огромно отвращение, но в свободното си време не оставяше на мира мъжете в семейството, докато накрая й позволиха след часовете си да ги придружава — свобода, немислима за една благовъзпитана млада дама. През детството и пубертета Никол безкрайно съжаляваше, че не е момче. Не беше ли на седлото заедно с братята и баща си, можеха да я открият да чете — четеше всичко, от чувствената Байронова поезия до „Правата на жените“ на Джон Стюарт Мил. Семейството й не обръщаше голямо внимание на момчешките й наклонности, докато изведнъж тя не се превърна в жена, а дори тогава правеха всичко възможно да пренебрегват необичайното й поведение.

Щяха да умрат, ако знаеха какво върши в момента, да не говорим ако я видеха.

Имаше на разположение само три дни, за да намери костюм за бала, но успя да разреши проблема, като прерови огромния таван на къщата. Майка й, Джейн Баркли, на времето бе популярна театрална актриса, въпреки че няколко години след женитбата си беше изоставила своята кариера, за да се посвети на децата, на съпруга си и на Драгмор. Актьорството бе в кръвта й, защото Джейн бе истинска дъщеря на майка си — прочутата и несравнима Сандра Баркли. Затова на тавана имаше цели сандъци, пълни с прекрасни костюми.

Никол избра костюм на циганка. Не можеше да не признае, че с тази коса и очи изглежда напълно автентична в ярките, пъстри дрехи. Разбира се, костюмът беше дързък. И не беше съвсем благоприличен. Блузата разгалваше раменете й доста предизвикателно, а полите стигаха едва до коленете. Но циганките, както я увери тринайсетгодишната Ани, ходели боси и с къси поли. На Никол не й пукаше. Щом Стейси Уъртингтън и малката й приятелка я видеха, щяха просто да припаднат! Сигурна бе, че те изобщо не очакват да дойде.